MW LOGISTICA

А за да се случи това, трябваше да има професионален подход в работата и то съвместно с човек, който е специалист в бранша.

Аз съм продължение на своя баща, аз съм от фамилията Василевски, но това не е достатъчно – необходима е и опитност в спедицията, която, за съжаление, все още не съм натрупала. Поради тази причина още от миналата година много усилено се заех с намирането на специалист в бранша, на когото мога да разчитам за развитието на нашите проекти.

Предлага ли трудовият пазар такива хора?
Олга: Трудовият пазар предлага богат избор от мениджъри на високо ниво, но у повечето хора има улегналост, приемане на статуквото и липса на амбициозност. За мен основен фактор при избора беше човекът да има амбиция и желание да се стреми към нещо повече от вече направеното. Това е качеството, което Елица притежава, и с което ме спечели.

Познавахте ли я преди това?
Олга: Процесът на избор на един управител е различен от този на служител. Познавах я, но не така, както моят баща я е познавал, защото е работила с него. Това беше другият ми мотив при избора – да е била в екипа на баща ми, защото Минко Василевски е и винаги ще остане лицето на нашата фирма. Корените, които е създал, аз трябва да развия. Исках неговата философия да бъде комбинирана с професионализма, който Елица носи.

Елица, колко време сте се учили от управленския стил на Минко Василевски?
Елица: Минко Василевски беше мой ръководител шест години, докато работех в Шенкер, и мога да кажа, че той беше безспорен лидер и водач. Оля е напълно права – мениджъри в момента има много, но лидерите и водачите са малко. Минко беше такъв и както с всеки един наистина силен човек отношенията ни невинаги бяха гладки. Майка ми, чието мнение силно ценя, казва, че Минко беше изключителен балансьор и стратег. Той умееше да балансира между интересите на много хора, така че в крайна сметка да печели фирмата. Защото колкото по-голяма е една фирма, толкова повече интереси се сблъскват в нея и ръководителят, независимо от това какво е неговото лично мнение, трябва да взема решение, което понякога може да противоречи на личното му мнение. Но то задължително трябва да е в интерес на фирмата. Минко успяваше да направи това. Колкото повече време минава, толкова повече разбирам какви грешки съм правила тогава и се чудя как на моменти ме е изтърпявал. Той обичаше да казва, че този, който умее да печели пари за фирмата, трябва да бъде подкрепян, но все пак се иска голямо търпение да се справяш с трудни характери като моя.

Зад всеки ръководител има екип, който осъществява целите и желанията.
Понякога хората са на заден план и не се виждат, но те са основата

Откровението на Елица
Да дойда в MW LOGISTICA не беше лесно решение, но беше правилното решение и то ми помага да съхраня енергията и желанието си за движение напред. Аз също като Оля бях доста импулсивна и напориста. Но годините, опитът и ударите по пътя ме направиха по-спокойна. Спокойно не означава да работиш с по-слабо темпо, а да се облегнеш на опита и да не губиш фокуса. Мисля, че съм човек, който може да се концентрира в решаването на различни казуси.



Как бихте разшифровали твърдението, че сте труден характер?
Елица: Само безличните и посредствените се харесват на всички. Че съм труден характер, е вярно. Но кой е този истински и успешен ръководител, който е с лек характер? Целта на един ръководител е да изведе фирмата на водеща позиция и той трябва да е боец. Е, кой е този боец с лек характер? Ако мислите, че Оля е с лек характер, лъжете се.

Кога в гласа Ви, Олга, се появява „метален оттенък“?
Олга: В момент, в който трябва да съм безкомпромисна. Тя, съдбата, те учи на това, как да реагираш в дадена ситуация. Може вътре да те боли, но трябва да вземеш правилното решение. Ние, тук във фирмата, възприемаме работата много лично. Всяко нещо, което правим, го приемаме лично. Вкъщи често се връщам и започвам да мисля над различни казуси. И тъй като чувствам лична отговорност за служителите във фирмата и имам големи мечти за нейното развитие, съм безкомпромисна към всичко, което пречи на това развитие. На твърдост човек се учи – когато съдбата му поднесе един-два шамара, той се научава да продължава напред и как да посреща ударите следващия път.



Откровението на Олга
Имам много големи мечти – както за себе си, така и за фирмата. Възпитана съм да мечтая много надалече. Екипът, с който работя, е страхотен и това е причината и аз да се чувствам страхотно на работното си място. Успявам да се справя с големите отговорности, с които съм се нагърбила, с много силно желание и хъс. И благодарение на възпитанието на родителите ми, на което дължа всичко.

Колко шамара Ви поднесе съдбата?
Олга: Последната година беше предизвикателство за мен, може би най-трудната година в моя живот досега. От малка съм свикнала да посрещам трудности, на 16 години отидох да уча в Австрия, далеч от семейството, и придобих някаква относителна самостоятелност. Но последната година беше особено трудна – загубих баща си Минко Василевски и трябваше да поема отговорността освен семейството и фирмата, и за други дейности, с които се занимавам и които считам за важни. Всичко това тежи, но помага на човека да израсне. Осъзнах, че липсата на опитност у един ръководител може да се възприеме от екипа като наивност. До голяма степен колегите подсъзнателно търсят спокойствие. Трябваше им ръководител, който да разбира всяка брънка от веригата и да им помага при решаването на казуси, за да се чувстват сигурни. Това беше и една от причините да поканя Елица за втори управител. Понякога си казвах: „Концентрирай се, трудният период ще мине.“ Оказа се, че няма да имам лесни периоди – колкото повече израстваш, по-трудни казуси трябва да решаваш.

Каква част от товара пое Елица?
Олга: Елица е моята огромна подкрепа, защото опитността, която има, дава усещане за стабилност. Има конкретни казуси в нашия бранш, при решаването на които много важен е опитът. Съвсем конкретно например – появява се щета, при която някоя стока е повредена. У Елица има едно спокойствие при решаването на трудните ситуации, защото всеки казус е преживяван поне веднъж от нея. Понякога моето поведение е доста импулсивно, докато Елица балансира моята емоционалност със спокойствие и натрупана мъдрост.
Елица: Невинаги спокойствието е продуктивният подход в една ситуация. Понякога трябва да се прояви нетърпеливост и вдъхновение и на ръководителя да му проличи емоцията. Това дава стимул, сила и неочаквана гледна точка на нашия тандем с Оля. Казвам тандем, а не екип. Всяка от нас внася в този тандем това, което другата не може. Оля има вдъхновение и много идеи, тя не мисли за пречките по пътя на постигането. А аз мисля за процеса, по който една идея става реалност. Общото ни с Оля е, че ние с нея сме много силни характери.

Откъде дойдохте в MW LOGISTICA?
Елица: 17 години съм в спедиторския бранш. Започнах в Кюне и Нагел, а след шест години работа в Шенкер отидох в DSV, после в Карго Партнер и Юнимастерс. През пролетта на миналата година с Минко Василевски отново установихме контакт и търсехме начин пак да работим заедно. За съжаление, трагичното събитие с неговата внезапна кончина прекъсна тези разговори. Тогава започнах работа в Ойрошпед и дългосрочните ми планове бяха свързани с тази компания. Но може би съдбата ни срещна с Оля. Срещнахме се съвсем случайно пред градинката на Народния театър. Оля сподели казус и аз съвсем спонтанно є предложих помощ. После близо година поддържахме контакти и след много разговори явно и двете достигнахме до общото решение да работим заедно.

Къде MW LOGISTICA е най-силна?
Олга: Основните ни дестинации са Германия, Белгия, Холандия и Франция, а нашият фокус са групажните превози. 95% от бизнеса ни е в сферата на автомобилния транспорт. Но имаме партньорства, които ни позволяват да развиваме и въздушния, и контейнерния, и железопътния транспорт. Ние сме гъвкава семейна компания със стабилна основа. Силата ни е в личното отношение – всеки казус, поставен от клиента, се приема много лично и индивидуално от екипа ни. Нямаме голяма структура, където клиентът да бъде обслужван от отделни звена. Силата ни е и в това, че сме изключително коректни към нашите подизпълнители и превозвачи. Татко казваше: „Няма да превеждате моята заплата, ако не е платено на превозвачите, защото това са нашите партньори.“
А вкъщи винаги сме чувствали MW LOGISTICA като част от семейството. MW LOGISTICA беше нашата четвърта сестра, както навремето Шенкер беше нашият по-голям брат. Като споменах четвърта сестра, много е важно да кажа, че сестра ми Симона е моята дясна ръка. Зад всеки ръководител има екип, който осъществява зададените цели, понякога хората са на заден план и не се виждат, но те са основата. Симона е не само моя сестра, тя е и много добър специалист. Така че аз имам изключителната привилегия да работя с нея и двете заедно да продължаваме визията на баща ни.

А коректни ли са към Вас клиентите?
Олга: Мога да се похваля, че нямаме несъбрано вземане. И това е свързано с много работа от наша страна, защото липсата на ликвидност може да е фатална за една фирма. В работата ни е залегнала философията за трикракото столче, дошла още от времето, когато татко ръководеше Шенкер в България. Пазим още описаното от него каква е същността на фирмата и кои са нещата, които правим. Ще спомена само правилото на трикракото столче. Според него трите крачета трябва да бъдат винаги равно развивани, за да не се катурне столчето. Във фирмата това са финансовата стабилност, доволните и спокойни клиенти и мотивираният и сплотен екип. Те са трите равностойни опори на нашия бизнес.
 
„Тук Там“
Олга Василевска е член на УС на „Тук Там“ – сдружение на учили и работили в чужбина, които развиват доброволчески  проекти за подобряване на средата в България. Олга е и управляващ основател на проекта WishBOX.org – уеб платформа за професионално ориентиране, чието официално откриване предстои на 12 ноември. В сайта се поместват интервюта с успели българи, които разказват за своята професия. Екипът е разработил и помагало, което да подпомага учителите в кариерното развитие на учениците. То е на разположение на сайта и само за 4 дни е изтеглено 630 пъти.

В слогана на фирмата се говори за спедиция и логистика. Означава ли това, че една спедиторска фирма неизбежно се насочва в един момент и към логистичните услуги?
Олга: Ние имаме и дългосрочна, и краткосрочна стратегия. Дългосрочната беше разработена от Минко Василевски и заедно с нашите партньори Emons Германия, с които буквално преди месец постигнахме нова договореност, ще разширим бизнеса. Мисля, че в следващите години ще достигнем целта, която засяга мрежовите транспорти. Оттам нататък спедицията и логистиката са свързани и ние няма как да се развиваме, прескачайки едно от звената във веригата на доставки. Разбира се, въвеждаме нови услуги много премерено. Двете обсъждаме всички ключови въпроси и след определена дискусия постигаме единно мнение въпреки разликите в детайлите.
Елица: Ние например сме единни в мнението, че не всеки клиент е наш клиент. Тоест ние премерваме много внимателно къде е нашата сила и какво искаме да развиваме, като търсим клиенти, които са в нашия обсег. MW LOGISTICA се концентрира в транспортните услуги с добавена стойност. Групажните мрежи и системните транспорти създават такава стойност, защото там се правят повече комбинации при организацията на превоза. На клиентите обикновено или транспортът им е по-скъп,  или срокът на доставка им е по-дълъг. Затова стремежът им е – хем транспортният разход да се понижи, хем срокът да се намали, хем пратката да остане по-малка. В този триъгълник се крие добавената стойност, която ни отличава от превозваческите или от чисто спедиторските фирми, и ние там се развиваме.
 
Но извършвате и складови услуги?
Олга: Складовата логистика развиваме само за клиенти, към които имаме по-специално отношение, но единствено като част от цялата верига. Нямаме за цел да станем 3PL доставчик, ние сме спедицията с по-специално отношение и нагласяме целия ресурс за работа с клиента. За разлика от мултинационалните компании, не задаваме матрица на услугата – ние моделираме услугата спрямо клиента. Да, на нас ни се случва по-често да казваме, че не сме силни в дадена услуга, но там, където сме силни, знаем, че сме перфектни. Ние комбинираме възможностите на партньорската мрежа, за да намерим индивидуално решение за нашия клиент.
Елица: На нас ни се случва по-често, отколкото на големите компании да казваме: „Ние тук не сме силни.“ Нямам никакви задръжки да кажа на даден клиент, че не сме най-добри в дадена област и го насочваме или към друга фирма, или привличаме партньор. Това е нашата коректност към клиента. Ако го излъжеш, ако няма стабилна основа, след няколко месеца това партньорство ще се разпадне. Аз съм привърженик на консултантските продажби. Ние консултираме клиентите и там, където не можем да предложим най-доброто, това, от което той има нужда, или го насочваме, или привличаме партньори. След като директно сме казали какво не можем, той ще възлага на нас това, което правим добре, защото ще знае, че има коректност между нас и знаем добре къде сме най-силни.
 
Доколко е вярно, че кризата насочи голяма част от товарите към групажните превози?
Елица: Много е вярно. Защото фирмите започнаха да си прецизират всеки разход и предпочитат да внасят по-често,  по-малки коли-чества, отколкото да държат складови наличности. Хората се лишиха от спокойствието да имат нещо в запас, за да оптимизират финансите.
Олга: Това е тенденция в много браншове, в които се оптимизират разходите чрез преформулиране на процесите. Тя е приоритет не само на стратегическо, но дори на микрониво.
 
Къде във веригата на доставки е най-трудно за един спедитор?
Елица: Всяка от нас има отговор на този въпрос от различна гледна точка и мисля, че мненията ни просто ще се допълват. От гледна точка на спедитора най-критична е точката, където се сблъсква чисто превозваческата работа с изискванията на клиента. Защото често товародателите приемат спедиторската работа като чисто превозваческа. А нашата работа не е точно такава и именно затова ние се насочваме към мрежови системни транспорти, които изискват комбиниране. По този начин избягваме тази трудност – спедитор да е равен на превозвач.


 
Олга Василевска:
„Симона е моята дясна ръка. Тя е не само моя сестра, но е и много добър специалист. Така че аз имам изключителната привилегия да работя с нея и двете заедно да продължаваме визията на баща ни.“
 
В какво се крие най-голямата разлика?
Елица: Разликата е най-вече в личното ни отношение към клиента. Какво означава лично отношение? Клиентът ни подава възможно най-голяма информация какви пратки има, а ние му изработваме концепция и му казваме какъв е оптималният вариант според нас за организиране на превозите. Оттам нататък той не се интересува какво се случва при товарене, разтоварване, отчетност – един вид ние ставаме неговия логистичен отдел.
 
Какъв е Вашият приоритет дългосрочно?
Олга: Смятам, че е много важно на макроикономическо ниво държавата да развива и обогатява транспортната инфраструктура в България. Защото географското разположение на страната ни предполага много силно развитие на транспортния бранш. Това са 5 паневропейски коридора, пристанища на река и море, имаме възможност наистина да бъдем транспортен център за балканските страни. Но това предполага целенасочено финансиране в инфраструктура, както в пристанища, така и реконструиране на дъното на Дунав, в жп пътища. Чисто глобално това би дало силен тласък на транспортния бранш.
Елица: Имаме и друга слабост и тя не е само в нашия бранш. Ние, българите, трудно се кооперираме. Превозвачите се занимават със спедиторска дейност, спедиторите искат да се занимават с превозваческа работа, всеки дърпа черджето към себе си, а капитализмът всъщност е възникнал на базата на разделението на труда. И колкото по-бързо разберем това и си обединим интересите, толкова по-бързо ще се развива икономиката ни. Ние с Оля постоянно търсим партньорства. От някои фирми от бранша ги получаваме, от други ги получаваме на думи, но когато стигнем до конкретни оферти колегите ни представят такива цени и условия, които говорят, че си мислят, че не сме наясно. Не можеш да предлагаш цени, двойни и тройни над пазарните. Напротив, ние тук имаме политика, когато колега иска да ползва наши услуги, му даваме т.нар. партньорска цена, не като на краен клиент. В един момент от част от нашите партньори получаваме същото отношение, от други – съвсем различно. Естествено, не можем да работим с втората част.
 
Трудно ли се изграждат добри партньорства в България?
Олга: Още със създаването на компанията Минко заложи в нейната философия възможността за партньорство и коопериране. В нашия бранш има много възможности за такива взаимоотношения и ние, с нашите групажни линии, работим добре с много от колегите в бранша.
 
Колко голям е екипът на MW LOGISTICA?
Олга: Нашият екип е малък – 10 души, като обаче сме аутсорсвали  IT и счетоводния отдел. Мисля, че най-висшата форма на мениджмънт е умението да развиваш хора. Това означава, че си достигнал до най-голямото майсторство – да предадеш наученото от теб на колегите си, така че те да станат по-добри от теб. С тази задача сме се заели много сериозно и то във връзка със стратегията, основана на трикракото столче. Имаме дългосрочна визия за това какви са хората, които ще работят за фирмата, какви са техните ценности и по какъв начин ние ще ги развиваме. Искаме всеки да развива личностно себе си. Тук, освен финансовия аспект, който е много ясно разписан, имаме и допълнителни мотивации. Например  подкрепяме служителите в техните хобита, в техните обучения, както в България, така и в чужбина с помощта на нашите партньори от Emons Германия.
 
Как съдружниците от Emons Германия Ви посрещнаха, когато застанахте начело на фирмата, и как Ви помагат?
Олга: Работата с немските партньори за мен е изключителна привилегия. Казвам привилегия, защото на немското партньорство може да се разчита. От тяхна страна има много ясни изисквания, планове и програма за нашата дейност. Това е едно много стабилно партньорство, защото ни дава сигурност. Имаме партньор, който инвестира и активно участва в развитието на нашата фирма. В бизнеса партньорството е като в един брак – трябва да имаш доверие на партньора си и да знаеш, че той гледа в същата посока, в която и ти.
 
Смути ли ги младостта Ви?
Олга: Несъмнено е имало смущение, но никога не са показали недоверие към мен. Беше неделен ден, когато татко почина, в понеделник застанах пред служителите и им казах, че продължаваме заедно напред. От тогава всеки ден мисълта ми е как да развием фирмата. Emons са до мен във всяко решение, те имат и своите изисквания, с които ме мотивират. Много ми помага и фактът, че Emons е семейна компания със 100-годишна история и с философия спрямо служителите и развитието на компанията, много близка до нашата. Ние, както Emons, сме семейна фирма, със семейни ценности и се стремим да има доверие в екипа, с който работим. Това е подходът. Това е и моята лична отговорност като управител на фирмата.