Ръководителят на отдел Координация европейска мрежа в Emons, Г-н Вилберт Херф с интервю за списание "Логистика" относно отражението на глобалните процеси върху товаропотоците и влиянието им върху транспортния и логистичния бизнес в България:

От създаването си през 1928 г. до момента в световен мащаб групата Emons има 78 филиала (в Германия, Беларус, Китай, Чехия, Италия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Швейцария, Турция и Украйна). В Европа немският спедиторски концерн работи с 40 партньори. В България той притежава 20% от MW LOGISTICA.

Срещаме се с Вилберт Херф при последното му посещение в България, за да разберем как немският мениджър тълкува отражението на глобалните процеси върху товаропотоците и мястото на България в световната транспортна и логистична схема.

– Г-н Херф, какъв от Ваша гледна точка е бизнес климатът в България? Как се развиват търговските отношения с Германия?
– От гледна точка на един немски бизнесмен мога да заявя, че като цяло през последните няколко години пазарът не се развива толкова бързо, както бе преди. Що се отнася до външнотърговския баланс между България и Германия, определено се вижда, че има последователно положително развитие. В световен мащаб страната ви е номер 44 като външнотърговски партньор за Германия. Немският спедиторски концерн Emons има последователна и дългосрочна стратегия към България, изразена чрез нашия ангажимент към MW LOGISTICA. Желанието ни е активно и с големи крачки да растем на по-малките пазари.

– Какво се случва на международните пазари? Има ли индикации, че Европа се възстановява от боледуването след кризата? – Не мисля, че кризата е преодоляна. Особено като вземем предвид държавната задлъжнялост в Италия, Франция, дори и в Германия. Извън страните от Европа, ако включим в нашия анализ и Бразилия, чиято икономика понесе големи удари, както и драстичния растеж на задлъжнялостта на САЩ, ще се убедим, че кризата изобщо не е преболедувана. Усеща се и относително успокоение в темпа на икономичес-кия растеж в Азия. Спедиторите разполагат с ранни индикатори за това какво се случва с китайската икономика. Например, когато Китай продава много, голямо количество контейнери остават празни при обратния курс. Това води до драстично намаляване на цените на внос към азиатската държава. Когато обаче Китай не продава толкова много, цените за внос чрез контейнерни превози се вдигат. Друг ранен сигнал е случващото се във въздушния транспорт. Намаляването на количеството превозвани с въздушен транспорт стоки за нас е много силен знак, че икономиката се охлажда, т.е. производителите започват да търсят други финансово по-пестеливи варианти за транспорт. САЩ, Китай и Япония са сред най-важните страни, определящи хода на световната икономика и съответно движението на товаропотоците, а Германия има водеща роля в рамките на ЕС. И в нашата страна по мое мнение се случват някои не толкова обнадеждаващи събития. Бизнесът в Германия оценява като по-скоро обезсърчаващи мерките на новата коалиция за стимулиране на бизнеса. Ръстът, който се планира за 2014 г. на немската икономика, е скромен. Различните институти прогнозират растеж между 0,8 и 1,8 %. Немското правителство е актуализирало своята прогноза на 1,7% ръст. Европейската комисия и Световната търговска организация дават същия процент, докато Международният валутен фонд очаква ръст от 1,4%.

– Каква част от БВП на Германия се определя от транспортния и логистичния сектор? – До септември 2013 г. брутният вътрешен продукт на Германия е изчислен на 690 млрд. евро. Транспортно-логистичният сектор заема трето място по дял в БВП. Очакванията са за цялата 2013 г. логистиката (операциите на доставчиците на логистични услуги плюс самостоятелната логистична дейност на индустриалните оператори) да достигне около 180 млрд. евро.

– Увеличава ли се товаропотокът между Русия и страните от Европа? Какви са плановете на Emons за бъдещо развитие в тази страна? – Русия е много важен партньор. Германия продава много стоки на руския пазар и тази тенденция все повече се затвърждава през последните години. От друга страна обаче, независимо какви прогнози правим и какво планираме, винаги може да се случи нещо непредвидено. Както например стана с Украйна, която доскоро ние виждахме като бъдещ член на ЕС. Засега не очакваме силно положително развитие на външнотърговските отношения с Русия, Украйна и Беларус. Но разбира се, Русия ще остане сериозен наш международен партньор.

– Предстои ли скорошно преначертаване на картата на световните транспортни потоци? – Зависи от това къде какво ще се произвежда и къде какво ще се транспортира, както и от релокацията на производствените бази. Например, ако Китай реши да засили сериозно своето присъствие на европейския автомобилен пазар, тогава най-вероятно много предприятия, свързани с производството на автомобили, ще започнат да преместват своите бази в близост до съответния индустриален хъб. В Белгия и Франция се наблюдава голям спад при автомобилопроизводството, както и всички съпътстващи на индустрията производства. Това е така, защото бизнесът започна да релокира базите си в ново-присъединените към ЕС държави. В Румъния и Хърватия например бяха направени големи инвестиции в тази насока. Надяваме се това да се случи и в България.

– Наскоро излезе доклад на Jones Lang LaSalle, съгласно който търговията по море ще има значителен ръст до 2030 г. Как виждате в глобален мащаб развитието на транспортните модели и логистиката? – Около 15% от нашия оборот се извършва чрез превози по въздух и море. Мисля, че търговията по море през следващите 20 години определено ще претърпи развитие, и то по класическите дестинации като импорт от Далечния изток. Производителите ще бъдат принудени да преместват индустриалните си бази все по-близо до пазара, към който са се прицелили. Например Фолксваген строи заводи директно в Китай. Там те ще произвеждат коли от среден клас. Разбира се, част от производството на тези заводи, ако не бъде пласирано в Китай, ще се върне обратно, за да бъде продадено в Европа. Търговията и транспортът няма как да се осъществят по друг начин освен по море, а Китай е огромен пазар. Цялото интервю можете да намерите тук.